Общи сведения

Астрономическият център (АЦ) "Проф. дфмн Владимир Шкодров" е създаден като структура на Шуменския университет (ШУ) "Епископ Константин Преславски" през 1997 г. с три основни функции: а) обучение на студенти, изучаващи дисциплината астрономия; б) научноизследователска дейност; в) популяризаторска дейност. За да се реализира успешно дейността на АЦ през 1999 г. бе изградена астрономическа кула с 3-м купол на покривната площадка на Корпус 3 на ШУ, в която бе поставен 15-см Менискас Максутов-Касегрен телескоп.

    
Астрономическият център на Шуменския университет

Официалната церемония по откриването на съоръжението се състоя на 19 юли 1999 г. Лентата бе прерязана от доайена на обучението по астрономия в ШУ проф. дфмн Владимир Шкодров. Новата придобивка даде възможност на шуменската общественост да наблюдава с 15-см телескоп пълното слънчево затъмнение на 11 август същата година. В резултат Шуменският университет стана единственият след Софийския университет, който разполага с наблюдателна астрономическа база за практическо обучение на студентите.

Според утвърдения от Факултетния Съвет на Факултета по природни науки Правилник на Астрономическия център неговата популяризаторска дейност, включваща демонстрационни астрономически наблюдения, се провежда по предварителна заявка с групи от над 10 души срещу заплащане, определено от Академическия съвет на ШУ.

Въз основа на договор за съвместна научноизследователска и образователна дейност между Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория на БАН и Факултета по природни науки на ШУ, членове на екипа на АЦ провеждат редовно фотометрични и спектрални наблюдения с телескопите на Националната астрономическа обсерватория (НАО) "Рожен", а студентите от специалност "Астрономия" и "Астрономия и метеорология" - летни практики в НАО "Рожен" с цел обучение за работа с професионални телескопи.

Екипът на АЦ е участвал и участва в изпълнението на редица международни образователни и научни проекти (CEEPUS, TEMPUS, COSMOS, Pathway, LDSkills, Geothink, YETI, DWARFS).

Благодарение на работата по проект "СМАРТНЕТ", финансиран от Фонд "Научни изследвания" в периода 2008-2012 г., съществено се обогати оборудването на ШУ за астрономически наблюдения: 41-см Шмит-Касегрен телескоп MEADE, 25-см Шмит-Касегрен телескоп MEADE; CCD камери, гризма за среднодисперсни спектрални наблюдения, филтърни блокове със система филтри Johnson-Cousins, Sloan и тесно­ивични филтри, спектограф SBIG SGS.

 

На базата на сключен договор с Дирекция на Природен парк “Шуменско плато” през 2015 г. завърши изграждането на сградата на Астрономическата обсерватория на Шуменско плато (по проект "Устройство и управление на ПП "Шуменско плато” към Оперативна програма "Околна среда 2007-2013"), където е монтирано новото оборудване.


Астрономическата обсерватория на Природен парк "Шуменско плато"

Свидетелство за високия професионализъм на екипа на АЦ и залог за възможностите му да постигне планираните цели на предлагания проект са:
 

* Публикуваните над 350 научни труда, повечето от които в най-престижни международни научни списания по Астрономия и Астрофизика;

 

* Успешното участие в мащабни научни международни проекти: NATO проект PST.CLG.978810/2002 “Determination of physical parameters of close binary stars”; Collaborative research project “Photometric and spectral investigation of variable stars”; YETI; DWARFS и др.;

 

* Дейността по национални научни проекти с бенефициент АЦ на ШУ: договор 848 с ФНИ (1992-1994); договор 634 с ФНИ (1997-1999); договор Ф-1411/11.08.2004 г. с ФНИ (2004-2008); договор ДО 02-362 с ФНИ (2008-2012);

 

* Получените награди: а) През 2010 г. катедра "Теоретична и приложна физикa", чиито основен състав е екипът на АЦ, бе удостоена с колективната "Награда на Шумен" за принос в науката и висшето образование; б) Член на АЦ е носител на „Наградата на Шумен” за принос в науката за 2009 г.;

 

* Значим научен резултат е откриването на най-късопериодичната двойна звезда (съвместно с колега от ИА с НАО), което бе отбелязано като най-важното постижение на българската астрономия в Годишния доклад на БАН за 2010 г.

Признание за важната роля на астрономическия екип на ШУ е включването му в консорциума „Астрономически център за изследвания и образование (РАЦИО)” от утвърдената с Решение № 692/2010 на Министерския съвет Национална пътна карта на научната инфраструктура на България, включваща 7 научни инфра­структури, от които само РАЦИО е от областта на природните науки. Продължение на това решение е включването на РАЦИО в проекта на МОН през 2014 г. за консорциуми.